Глюкоза

1,60 €

Синоними

Кръвна захар, Glucose

Клинични показания

Определянето на концентрацията на глюкоза в кръвта се използва за скрининг и диагностика на нарушения във въглехидратната обмяна, включително предиабет и захарен диабет, както и за проследяване на гликемичния контрол при пациенти с установен диабет. Изследването е показано при съмнение за хипергликемия или хипогликемия, наличие на симптоми като повишена жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло, отпадналост, изпотяване, тремор и замайване, както и при пациенти с рискови фактори за развитие на захарен диабет. Определянето на глюкоза има диагностично значение и при заболявания на панкреаса, някои ендокринни нарушения и състояния, свързани с промени в глюкозния метаболизъм. Плазмената глюкоза се използва и при провеждането на орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ), включително за диагностика на гестационен захарен диабет.

Проба

Серум - 0,5 мл. Плазма от капилярна или венозна кръв - 20 µl ( K2-EDTA, NaF/Na2EDTA, KF/Na2EDTA, NaF/K-оксалат и NaF/цитрат/Na2-EDTA )

Обработка

Кръвните проби за определяне на глюкоза трябва да бъдат центрофудирани в рамките на половин час след вземане, за да се предотврати понижаването на концентрацията ѝ вследствие на гликолиза. При нецентрофугирана кръв, съхранявана при стайна температура, концентрацията на глюкоза може да намалява средно с приблизително 7% на час вследствие на продължаваща клетъчна гликолиза.

Стабилност на пробатa

Стайна (15-25°С): 8 часа (отделен серум или плазма), до 3 дни с флуорид
Хладилник (2-8°С): 3 дни
Фризер [(-15)–(-25)°С]: 3 месеца (отделен серум или плазма)

Аналитичен метод

Ензимен референтен метод с хексокиназа и UV детекция

Работи се

Ежедневно

Измерителна единица

mmol/l

Референтен интервал

„на гладно“: 3.60 – 6.10 mmol/l
Новородени: 2.80 – 4.44 mmol/l

Орален глюкозотолерансен тест:
Изходна стойност (възрастни, небременни)
„нормален“ : < 6.10 mmol/l
„граничен“ : 6.10 – 7.00 mmol/l

Диагностични критерий за Диабет: > 7.00 mmol/l
120-та минута (възрастни, небременни)
„нормален“ : <7.80 mmol/l
„граничен“ : 7.80 – 11.10 mmol/l
Диагностичен критерий за Диабет: > 11.10 mmol/l

Орален глюкозотолерансен тест при бременност (24-28г.с.):
IADPSG Консенсус
Диагнозата се поставя при поне една стойност равна или над посочените:
Изходна стойност:
Диагностичен критерий за Гестационен диабет: =/> 5,1 mmol/l

60-та минута:
Диагностичен критерий за Гестационен диабет : =/> 10 mmol/l

120-та минута:
Диагностичен критерий за Гестационен диабет: =/> 8,5 mmol/l

Актуално към

16/10/2026

Допълнителна информация
Орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ) при възрастни, небременни със 75 грама глюкоза: Подготовка преди изследването:
Хранителна пауза: Тестът се провежда сутрин след 8–14 часа нощно гладуване. През този период е разрешен приемът единствено на вода.
Хранене: През трите дни преди изследването трябва да се спазва обичайният хранителен режим, без ограничаване на въглехидратите. Препоръчва се прием на най-малко 150 g въглехидрати дневно.
Физическа активност: През предходните дни трябва да се поддържа обичайната физическа активност, без необичайно интензивни натоварвания.
Здравословно състояние: Изследването не се препоръчва по време на остро заболяване, инфекция с повишена температура или друго състояние, което може временно да повлияе глюкозния метаболизъм.
Лекарства: Необходимо е пациентът да информира лекуващия/наблюдаващия лекар и лабораторията за приеманите медикаменти, тъй като някои лекарствени продукти могат да повлияят концентрацията на глюкоза. Лечението не трябва да се прекъсва без лекарска препоръка.

Начин на провеждане:
1. Взема се венозна кръв за определяне на глюкоза на гладно.
2. Пациентът приема 75 g глюкоза, разтворена в 250-300 mL вода, в рамките на 5 минути.По време на теста пациентът остава в покой, без да се храни, пуши или извършва физическо натоварване. Разрешен е приемът на вода.
3. На 120-ата минута след началото на приема на глюкозния разтвор се взема втора венозна кръвна проба за определяне на глюкоза.

Стандартният двучасов ОГТТ включва определяне на глюкоза на гладно и на 120-ата минута. Допълнителни измервания на глюкоза или инсулин могат да се извършват по лекарско предписание, например измерване на 30-та мин., 60-та мин., 180-та мин и т.н.

Посоченият протокол се отнася за стандартен ОГТТ при небременни възрастни.

По време на изследването:
Пациенът трябва да остане в покой, за предпочитане седнал.
Не се допуска прием на храна и напитки, различни от вода.
Не се допуска тютюнопушене или физическо натоварване.
При гадене, повръщане, замайване или друго неразположение трябва незабавно да се уведоми медицинският персонал. При повръщане тестът може да се наложи да бъде прекратен и повторен по лекарска преценка.

Глюкозата е монозахарид (прост въглехидрат), който представлява един от основните източници на енергия за клетките на организма. Концентрацията на глюкоза в кръвта е известна като „кръвна захар“. Лабораторното изследване на глюкозата е основен инструмент за оценка на въглехидратната обмяна, както и за диагностика и проследяване на захарен диабет. По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2022 г. приблизително 828 милиона възрастни по света са живели със захарен диабет.

Какво е глюкоза и защо е важна?

Глюкозата постъпва в организма чрез храната след разграждането на въглехидратите в храносмилателната система. Нишестето и различните дизахариди се разграждат до монозахариди, които се абсорбират в тънките черва и навлизат в кръвообращението. Глюкозата е основен енергиен субстрат за мозъка при обичайни физиологични условия и е необходима за нормалното функциониране на редица тъкани и органи. В клетките тя участва в метаболитни процеси, чрез които се осигурява енергия под формата на аденозинтрифосфат (АТФ).

Как организмът регулира кръвната захар?

Концентрацията на глюкоза в кръвта се регулира чрез взаимодействието на различни хормони, сред които основно значение имат инсулинът и глюкагонът. Инсулинът, секретиран от β-клетките на панкреаса, подпомага усвояването и съхранението на глюкоза и потиска продукцията ѝ в черния дроб. Глюкагонът, секретиран от α-клетките, стимулира освобождаването на глюкоза от черния дроб при понижаване на кръвната захар. Излишната глюкоза може да се съхранява под формата на гликоген в черния дроб и мускулите. При гладуване черният дроб поддържа концентрацията на кръвната глюкоза чрез разграждане на гликоген и глюконеогенеза. Нарушенията в инсулиновата секреция и/или действие могат да доведат до развитие на захарен диабет.

Кога се назначава изследване на кръвна захар?

Изследването на кръвната захар се използва за скрининг, диагностика и проследяване на нарушения във въглехидратната обмяна, включително предиабет и захарен диабет. То се назначава при симптоми като повишена жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло или умора, както и при наличие на рискови фактори за развитие на диабет. Изследването има приложение и при проследяване на пациенти с вече диагностициран диабет, при определени заболявания на панкреаса и по време на бременност. При необходимост лекарят може да назначи орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) или изследване на гликиран хемоглобин (HbA1c). Тези изследвания предоставят допълнителна информация за глюкозния метаболизъм и се използват според конкретните клинични показания.

Какво означават високите и ниските нива?

Повишената концентрация на глюкоза в кръвта (хипергликемия) може да бъде свързана със захарен диабет, предиабет, остри заболявания, физиологичен стрес или прием на определени медикаменти. Понижената концентрация на кръвната глюкоза (хипогликемия) може да се наблюдава при пациенти, приемащи инсулин или определени антидиабетни медикаменти, както и при други заболявания и метаболитни нарушения. Симптомите могат да включват изпотяване, треперене, сърцебиене, чувство на глад, замайване и обърканост. Тежката хипогликемия е спешно състояние, което може да доведе до загуба на съзнание и изисква незабавна медицинска помощ. Интерпретацията на лабораторния резултат зависи от клиничното състояние и обстоятелствата, при които е извършено изследването.

Подготовка за изследването

За определяне на плазмена глюкоза на гладно е необходимо пациентът да не приема храна и калорични напитки поне 8 – 12 часа преди изследването, като приемът на вода е разрешен. Изследването обикновено се извършва сутрин чрез вземане на венозна кръв. При определени клинични показания глюкозата може да бъде изследвана и без предварително гладуване. За получаване на достоверен резултат е важно правилното вземане, транспортиране и обработване на кръвната проба, тъй като продължаващата гликолиза след вземането може да доведе до понижаване на измерената концентрация на глюкоза. Пациентите трябва да информират лекаря за приеманите медикаменти, които могат да повлияят резултата.

Референтни стойности и интерпретация

Референтните стойности на глюкозата са посочени в бланката с лабораторен резултат, те зависят от възрастта, физиологичното състояние, метода и вида на пробата (серум, плазма). За диагностика на захарен диабет се използват международно установени диагностични критерии. Според Световната здравна организация (СЗО) при небременни възрастни стойности на плазмената глюкоза на гладно под 6,1 mmol/L са под границата за нарушена гликемия на гладно, стойности от 6,1 до 6,9 mmol/L съответстват на нарушена гликемия на гладно, а стойности ≥7,0 mmol/L са диагностичен критерий за захарен диабет. При липса на недвусмислена хипергликемия диагнозата изисква потвърждение. Резултатите се интерпретират от лекуващия лекар, който при необходимост може да назначи допълнителни изследвания, като ОГТТ или HbA1c.

При бременни жени се прилагат специфични диагностични критерии за гестационен захарен диабет. Обикновено между 24-та и 28-та гестационна седмица се провежда орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) със 75 g глюкоза, при който се оценяват стойностите на плазмената глюкоза на гладно, на първия и на втория час. Диагностичните граници зависят от прилагания протокол.

Резултатите се интерпретират от лекуващия лекар в контекста на клиничното състояние, като при необходимост се назначават допълнителни изследвания.

Често задавани въпроси

Какво е глюкоза?

Глюкозата е прост въглехидрат (монозахарид), който представлява един от основните източници на енергия за клетките на организма. Концентрацията ѝ в кръвта е известна като кръвна захар.

Каква е разликата между глюкоза и кръвна захар?

Няма съществена разлика. „Кръвна захар“ е общоприетото название за концентрацията на глюкоза в кръвта, която се определя чрез лабораторно изследване.

Задължително ли е изследването да е на гладно?

При изследване на глюкоза на гладно е необходимо да са изминали най-малко 8 – 12 часа без прием на храна или калорични напитки. При други клинични показания, включително спешни състояния, концентрацията на глюкоза може да бъде измерена независимо от последното хранене.

Какво е хипогликемия?

Хипогликемията представлява понижение на концентрацията на глюкоза в кръвта, което може да се прояви с изпотяване, треперене, сърцебиене, силен глад, замайване и обърканост. При пациенти със захарен диабет стойности под 3,9 mmol/L изискват внимание и своевременни действия. Тежката хипогликемия може да доведе до загуба на съзнание и представлява спешно медицинско състояние.

Последна актуализация: октомври 2026 г.
Медицинска редакция: Екипът на Бодимед

Информацията е изготвена въз основа на утвърдени медицински препоръки и научна литература. Лабораторните резултати следва да се интерпретират от лекар, като се вземе предвид индивидуалното клинично състояние на пациента.

Използвани източници:

  1. American Diabetes Association Professional Practice Committee. Diagnosis and Classification of Diabetes: Standards of Care in Diabetes-2026.Diabetes Care, 2026.
  2. World Health Organization (WHO). Diabetes. WHO Fact Sheet.
  3. NCD Risk Factor Collaboration (NCD-RisC). Worldwide trends in diabetes prevalence and treatment from 1990 to 2022: a pooled analysis of 1108 population-representative studies with 141 million participants.The Lancet, 2024.