Insulin, IRI

Инсулинът е пептиден хормон, който се секретира от β клетките на Лангерхансовите острови в панкреаса и преминава в кръвообращението през порталната вена и черния дроб. Обикновено инсулинът се освобождава на импулси. Циркулиращият инсулин има полуживот от 3 5 минути. Действието му се медиира от специфични рецептори и се състои главно от улесняване на усвояването на глюкоза от клетките на черния дроб, мастната тъкан и мускулатурата; това е основата на неговото хипогликемично действие. Определянето на серумния инсулин се извършва главно при пациенти със симптоми на хипогликемия и може да бъде полезно при класифицирането на различните типове диабет. То се използва за установяване на коефициентите на глюкоза/инсулин и за изясняване на въпроси, свързани със секрецията на инсулин и функцията на β клетките, напр. при оценката на пероралните тестове за глюкозен толеранс или провокационните тестове на гладно. Смущение в метаболизма на инсулин може да окаже значително влияние върху редица метаболитни процеси. Ниски концентрации на свободен, биологично активен инсулин може да доведат до развитие на захарен диабет. Възможните причини за това включват унищожаване на β клетки (диабет тип I), намалена активност на инсулина или намален синтез от панкреаса (тип II), циркулиращи антитела към инсулин, забавено освобождаване на инсулин или отсъствие (или недостатъчност) на инсулинови рецептори. Повишен инсулин в кръвта (хиперинсулинемия), съчетан с повишена глюкоза най-често се наблюдава при инсулинова резистентност (HOMA index>3) , което е предиабетно състояние. Хиперинсулинемия, съчетана с ниска глюкоза, може да се дължи на инсулином.