Insulin, IRI

Инсулинът е пептиден хормон, с молекулно тегло 5808 Da. Той се секретира от β клетките на Лангерхансовите острови в панкреаса. Инсулинът се освобождава пулсово. Инсулинът е продукт на прекурсора препроинсулин, който се разцепва до получаване на проинсулин. Специфични протеази допълнително разцепват проинсулин до получаване на инсулин и свързващ (C) пептид в еквимоларни концентрации. Циркулиращият инсулин има полуживот от 3 5 минути и се задържа и разгражда в черния дроб. Определянията на серумния инсулин се извършват главно при класифицирането на различните видове диабет. Те се използват, за да се установят коефициентите глюкоза/инсулин, инсулинова секреция и β клетъчната функция, напр. при оценката на орални тестове глюкозен толеранс. Ниските концентрации на свободен, биологично активен инсулин могат да доведат до развитие на захарен диабет. Възможни причини за това са деструкция на β клетки (диабет тип I), намалена активност на инсулин или намалена синтетична функция на панкреаса (тип II), циркулиращи антитела към инсулина, забавено освобождаване на инсулин или отсъствие (или недостатъчност) на инсулинови рецептори. Обратното, автономната, нерегулирана секреция на инсулин, обикновено е причина за хипогликемия. Това състояние се провокира от инхибиране на глюконеогенеза, например в резултат на тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност, аденом на островните клетки или карцином. При намалена толерантност към глюкоза, след време метаболитното състояние се влошава към захарен диабет. Намален глюкозен толеранс по време на бременност винаги изисква лечение.