CA 125
21,00 BGN
CA 125
21,00 BGN
CA 125 е пептиден епитоп на муцина MUC16, който предизвиква пролиферацията на раковите клетки и инхибира противоракови имунни отговори. CA 125 се открива в околоплодната течност и в целомния епител. В тъкани от възрастни, CA 125 се проявява в епитела на яйцепровода, в ендометриума и в ендоцервикса. CA 125 се намира в голям процент от овариалните тумори от епителен произход. Повишени стойности понякога се намират в различни доброкачествени гинекологични заболявания, като овариални кисти и ендометриоза. Леко повишение на този маркер може да се появи в началото на бременността и в различни доброкачествени заболявания (напр. панкреатит, цироза, хепатит, доброкачествени стомашно-чревни заболявания, бъбречна недостатъчност и други). Въпреки че най-високи стойности на CA 125 се срещат при пациенти с овариален карцином, повишени стойности се наблюдават и при злокачествени състояния на ендометриума, гърдата, гастроинтестиналния тракт и различни други злокачествени събития. Комбинацията на CA 125 с HE4 може да помогне за определянето дали дадена пелвисна маса е доброкачествена или злокачествена при жени преди и след менопауза. Чрез комбинираното използване на двата маркера CA 125 и HE4 в ROMA алготитъма може да се предвиди по-точно злокачественото събитие, отколкото чрез самостоятелното приложение на който и да е от двата. Този анализ е предназначен за употреба като помощно средсство за установяване на остатъчен или рецидивиращ овариален карцином при пациенти, преминали през първична терапия и предвидени за повторни процедури, както и за серийно измерване на CA 125 с цел подпомагане лечението на пациенти с карцином.
Серум, 0.5ml
Стандартна
Стайна (15-25°С): 8 часа
Хладилник (2-8°С): 5 дни
Фризер ((-15)–(-25)°С): 6 мес. (отделен серум или плазма)
ECL; Област на измерване (LLQ – MMC): 2.0 – 5000.0 U/mL
Ежедневно
U/mL
Мъже/Жени: 0 – 35 U/mL
Да
24/02/2025
При пациенти, които са на биотиново лечение (> 5 mg/ден) не трябва да се провежда изследването поне 8 часа след последният прием на биотин.
Тъй като тестът съдържа моноклонални миши антитела, при пациенти, третирани с такива антитела могат да се получат отклонения. В редки случаи резултатът може да бъде повлиян от висок титър на антитела срещу стрептавидин.