Хематология

Пълната кръвна картина (ПКК, Complete blood count, CBC) е основното хематологично и лабораторно изследване, което оценява клетките на кръвта — еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Пълна кръвна картина е бърз и достъпен кръвен тест, който дава обща представа за здравословното състояние и подпомага диагностицирането на анемия, инфекция, възпаление и редица хематологични заболявания.

Какво представлява пълната кръвна картина (ПКК)?

Пълната кръвна картина е панел от кръвни изследвания, който измерва броя и характеристиките на кръвните клетки. Според Националната медицинска библиотека (MedlinePlus, 2024 г.) изследването на пълна кръвна картина (ПКК) измерва червените кръвни клетки (еритроцити), белите кръвни клетки (левкоцити) и тромбоцитите, както и количество хемоглобин и хематокрит. Затова ПКК е сред най-често назначаваните кръвни изследвания за оценка на общото здравословно състояние.

Какво включва изследването и кои са основните показатели?

Основните показатели в пълната кръвна картина обхващат три групи клетки. Червените кръвни клетки (RBC, еритроцитите) пренасят кислорода; към тях се отчитат хемоглобинът (Hb), хематокритът и еритроцитните индекси MCV, MCH и MCHC, които описват големината на червените кръвни клетки и количеството хемоглобин в тях. Белите кръвни клетки (WBC, левкоцитите) са част от имунната система, а тромбоцитите (Plt) участват в съсирването и спирането на кървене. Броят на показателите варира — стандартната ПКК включва около 18–22 показателя.

Какво е диференциално броене на левкоцити (ДКК) и защо е важно?

Диференциалното броене на левкоцити (ДКК) определя брой и процент на отделните видове бели кръвни клетки — неутрофилите, лимфоцитите, моноцитите, еозинофилите и базофилите. Диференциално броене (ДКК) помага да се насочи диагнозата: повишените неутрофили насочват към бактериални инфекции и присъствие на микроорганизми, а също към тъканна некроза; повишените лимфоцити насочват към вирусни инфекции, например мононуклеоза. Затова ПКК с ДКК дава по-пълна информация от самостоятелната кръвна картина.

Кога се назначава пълна кръвна картина?

Изследването на пълна кръвна картина се назначава като рутинна профилактика, при симптоми като умора, отпадналост, температура, кървене или необяснима загуба на тегло, както и за оценка на общото състояние и състояние на пациента и за проследяване на хронични, инфекциозни или хематологични заболявания. ПКК е и стандартна част от предоперативните и следоперативните (хирургични) изследвания и от диагностичния процес при много състояния.

Как да се подготвим и как се провежда изследването?

За самостоятелна пълна кръвна картина обикновено не се изисква да сте на гладно. Ако тестовете са комбинирани с биохимия, лабораторията може да поиска кръв на гладно — следвайте указанията. Пробата е венозна кръв от вената на ръката, а при деца понякога се използва капилярна кръв от пръстчето. Спазването на условията осигурява надеждни резултати.

Как се интерпретират резултатите и какво означават отклоненията?

Интерпретация на резултатите изисква опит: референтни стойности се различават по пол и възраст и варират според лабораторията, затова отклоненията в кръвната картина се разчитат спрямо нормите на конкретната лаборатория и се тълкуват от лекаря. Затова ПКК е ценен диагностичен тест. Ниски нива на хемоглобина и еритроцитите насочват към анемия, а MCV помага за вида на анемията — микроцитна при желязодефицитна и макроцитна при мегалобластна анемия. Стойности по-големи от нормалното при еритроцитите и хематокрита може да се дължат на полицитемия вера. Повишените левкоцити придружават инфекция, възпаление или левкемия, а ниските — имунодефицитни състояния. Всяко отклонение се преценява от лекаря, който при нужда назначава допълнителни изследвания.

Какви други хематологични изследвания предлага Бодимед?

Освен пълната кръвна картина, разделът по хематология включва и СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите — маркер за възпаление), ретикулоцити (млади червени кръвни клетки, показател за активността на костния мозък) и морфология на еритроцитите. Кои изследвания са подходящи, преценява лекарят според оплакванията и целта.

Последна редакция: септември 2026 г. | Прегледано от медицинския екип на Бодимед. Информацията е с образователна цел и не замества консултация със специалист. Резултатите се тълкуват от лекуващия лекар спрямо референтните стойности на лабораторията.