Изследването на ретикулоцитите представлява тест, който се използва за измерване на тяхното ниво (абсолютен брой и процент) в кръвта и е показател за оценка на еритропоетичната активност. Ретикулоцитите са незрели червени кръвни клетки (RBC). Те се произвеждат в костния мозък, като стволовите клетки се диференцират и напредват в развитието на RBC, като се образуват ретикулоцити и накрая зрели еритроцити. Изследването на ретикулоцитите се назначава , за да даде информация как функционира костния мозък на пациента, което включва производството на достатъчно количество червени кръвни клетки. Изследването също служи за диагностициране на различни видове анемии. Определянето на броя на ретикулоцитите може да бъде използвано за проследяване на състоянието след химиотерапия, лъчетерапия, трансплантация на костен мозък, лечение на желязодефицитна или В12-дефицитна анемия. Увеличение на ретикулоцитите има 3- 4 дни след кръвозагуба, хемолитични анемии, лечение с еритропоетин, при желязодефицитна анемия и при пернициозна анемия след терапия. Увеличението на ретикулоцитите може да се използва като критерий за ефективността на лечение на анемия. Числото на ретикулоцитите започва да се увеличава от 4-я ден след приложена терапия, достига максимум на 8- 9-ти ден и се връща в референтни стойности в края на втората седмица. Понижени стойности на ретикулоцитите има при неефективна еритропоеза, анемии причинени от дефицит на желязо, вит.В12, фолиева киселина, апластична анемия, алкохолизъм, миксидем, бъбречни заболявания, тумор или метастази в костния мозък, хронична инфекция, лъчева или химиотерапия, уремия, прием на карбамазепин или хлорамфеникол.