Рак на маточната шийка (РМШ) – заболяването, което може да се предотврати!
Диагнозата Рак на Маточната Шийка (РМШ) е диагноза, която ежегодно получават над половин милион жени по света, като повече от половината от тях умират. Статистиката от 2012 година сочи: 528 000 заболели и 266 000 смъртни случая. Накратко РМШ е четвъртото по честота заболяване в света и четвъртото по смъртност сред жените. За Европа числата са 34 000 нови случая на заболяване и 16 000 смъртни случая. За България статистиката е 1250 жени заболели от РМШ всяка година, като всеки ден умират по две жени. Тоест е РМШ е втората по честота причина за смърт на жените до 60 годишна възраст в България.
Как може да се предотврати РМШ?
– чрез регулярни (периодично през 1, но не по-рядко от 3 години) адекватни профилактични изследвания на клетъчен материал взет от лигавицата на цервикалния канал и от порциото на маточната шийка. Клетките трябва да се вземат с четка или шпатула (памучният тампон не е добър вариант – пропуските са съществени). Взетите клетки се нанасят равномерно върху предметно стъкло, което се фиксира и от което след оцветяване със специални оцветители се изготвя препаратът, който се изследва под микроскоп от лекаря патоанатом, който поставя и цитологичната диагноза. Това е т.нар. конвенционална цитонамазка.
Иновативен метод е Течно-базираната цитология, при която клетките от четката се поставят в специален разтвор в контейнер, който се изпраща в лабораторията за изготвяне на препарат и изследване. Този метод е с много преимущества, а комбинацията му с конвенционалната цитонамазка е избран метод на изследване в не една европейска държава, в която се провежда популационен скрининг за рак на маточната шийка. В този случай периодът на повторно изследване при адекватно взет материал и липса на отклонения е 3 години.
Важно е да се знае, че:
– най-подходящият период за взимане на цитонамазка е около овулацията – т.е. средата на цикъла (при 28 дневен цикъл) – 2-3 дни преди или 2-3 дни след – т.е. между 11. и 17. ден на цикъла (първи ден на цикъла е денят на поява на кървене).
– При цикъл, различен от 28 дневния, овулацията настъпва 14 дни преди кървенето – т.е. при цикъл от 20 дни овулацията е на 6.ден.
– 24 часа преди взимане на цитонамазка не трябва да се правят промивки (т.нар. дамски душ), апликация на медикаменти във влагалището или правенето на секс – просто интерпретацията на резултата може да се повлияе от морфологични промени вследствие на описаното – поява на кръв, на левкоцити, на промени в киселинността на средата и т.н.
– Приемането на лекарства – хормонални препарати, антибиотици, антитуморни и цитостатични може да промени морфологията на клетките, същото се получава и след лъчелечение! Тези детайли следва да се означат отлекаря върху искането за цитологично изследване, което придружава материала за изследване – препаратите или контейнера за течно-базирана цитология.
Оценка на риска от развитие на РМШ – преценка на морфологичните промени в наклетките:
Има различни системи за оценка на находките в цитологичните препарати – системата Бетезда и системата на Папаниколау са най-популярни.
Системата Бетезда се прилага в САЩ, а Папаниколау е по-разпространена в Европа. В България по стандарт „Клинична патология и цитология“ находките следва да се отчитат и по двете системи – по Бетезда и по ПАП (съкратено от Папаниколау).
По Папаниколау или по ПАП, а също и PAP (от съкращението на англ.език от името Папаниколау) оценката се прави в пет групи означени с римски или арабски цифри:
ПАП І – първа група по ПАП или ПАП 1,
ПАП ІІ – втора група по ПАП, – тези две групи са при нормални находки без наличие на съмнения за туморен процес. (има различни разширения на втора група, характеризиращи различните състояния)
ПАП ІІІ – трета група по ПАП – наличие на лезия съответстваща на различна степен на дисплазия, която е необходимо да се докаже чрез хистологичното изследване след взимането на биопсия. С група ПАП 3А се означават начални лезии, при биопсията се установява лека дисплазия, а с ПАП 3Б или РАР 3В или ПАП ІІІБ и РАР3В се означават промени, които при биопсия се устнавава умерена или тежка дисплазия – т.нар. ЦИН2 и ЦИН3 или CIN2 и CIN3, при които се налага по-широка биопсия наречена „конизация“ на маточната шийка. В т.нар. Трета група са събрани преканцерозите на маточаната шийка, т.е. състояния които могат да се лекуват и по този начин да се избегне развитието на инвазивен т.е. истински рак на маточната шийка.
ПАП ІV – четвърта група по Папаниколау – съответства на карцином ин ситу ако се вземе биопсия. Разбира се като ориентировъчен цитологичният метод не е абсолютно точен (освен че е много субективен) и е възможно и при по-ниска степен или група да има наличен инвазивен карцином и при всеки такъв случай би следвало да се прави анализ на предишните материали, за да се види на какво се дължи пропускът.
ПАП V – пета грепа е диагноза при ясни белези за инвазивен карцином.
По Бетезда заключенията са:
Негативна за интраепителни лезии и малигненост цитонамазка – NILM. Което съответства на 1 и 2 група по ПАП.
Атипични плоски клетки с неясно значение – ASCUS – съответства на втора група по ПАП, но е наложително скорошно повторно изследване – 6 месеца и ако находката се повтори е желателно да се направи биопсия.
Следват оценки при които е необходимо да се направи последваща биопсия:
Атипични жлезни клетки – AGC.
LSIL – Нискостепенна сквамозна интраепителна лезия – съответства на хистологична диагноза ЦИН 1, а при цитологично изследване оценено по ПАП на ПАП 3А.
HSIL – Високостепенна сквамозна интраепителна лезия – съответства на хистологична диагноза тежка дисплазия и карцинома ин ситу – CIN3 или тежка дисплазия и Ca in situ.
За подробна информация за нашите цени:
