Желязо

За диагностициране и мониториране на разстройства, свързани с железен дефицит и претоварване с желязо. Желязото е от съществено значение за много биохимични процеси. Подобно на други микроелементи в човешкото тяло, то се набавя с храната. Нарушенията с дефицит на желязо могат да се дължат на повишени нужди (напр. растеж, бременност), недостатъчен прием (недохранване, неподходяща диета, малабсорбция), повишена загуба (кръвоизлив, хемодиализа, кръводаряване) или други състояния като: хронично бъбречно заболяване което води до бъбречна анемия, възпалително заболяване на червата, сърдечна недостатъчност, затлъстяване, заболяване на костния мозък. Дефицитът на желязо възниква на няколко етапа- първо на запасите от желязо и след това на желязото, налично за синтеза на хемоглобин. В първия етап запасите от желязо могат да бъдат напълно изчерпани, без това да причини анемия. По нататъшната загуба на желязо причинява анемия, която първоначално е нормоцитна, с нормален абсолютен брой ретикулоцити. По-тежкият дефицит води до класическа анемия с хипохромни и микроцитни червени кръвни клетки. Нарушенията, свързани с претоварване с желязо, обикновено водят до повишена серумна концентрация на желязо и най-често се дължат на: наследствена хемохроматоза (излишък на желязо, получен от повишена стомашночревна абсорбция) и таласемия ( повишени концентрации на желязо, причинени главно от редовни трансфузии на червени кръвни клетки и в по-малка степен от повишена абсорбция на желязо). Самостоятелното определяне на нивото на желязо не е достатъчно за диагностициране на дефицит на желязо или за оценка на железните резерви. Полезно е също определянето и на: CRP, феритин, сатурация на трансферин, кръвна картина с/без диференциална кръвна картина.