Положителният резултат е показателен за наличие на IgM поради остра инфекция или минала инфекция с персистиращи нива на IgM. Oтрицателният резултат не винаги изключва остра токсоплазмоза. Ако въпреки отрицателния резултат се подозира опаразитяване с Toxoplasma gondii или резултата е граничен /нееднозначен/, трябва да бъде взета повторна проба и тя да се изследва след не по-малко от една или две седмици. Диагнозата на инфекциозните заболявания не бива да бъде поставяна въз основа само на единичен резултат от тест, а трябва да се определи във връзка с клиничните находки и други диагностични процедури след консултация със специалист.

Токсоплазмозата е широко разпространена паразитоза, която може да протече безсимптомно или с полиморфна клинична картина.
Причинител е Тoxoplasma gondii с три стадия в жизнения си цикъл – трофозоит, циста и ооциста. Заразяването е основно с цисти по перорален път при консумация на сурово или недостатъчно термично обработено опаразитено месо или с ооцисти - чрез замърсени ръце, зеленчуци и плодове.
Значение има и трансплацентарното предаване на инфекцията при бременни. Вродената токсоплазмоза е резултат от остра първична инфекция, придобита от майката по време на бременността. Честотата и тежестта на вродената токсоплазмоза варира в зависимост от триместъра, през който е придобита инфекцията. Тъй като лечението на майката може да намали случаите на вродена инфекция и да намали последствията при кърмачето, бързата и точна диагноза е важна.
По-рядко заразяване може да настъпи при органна трансплантация и хемотрансфузия.
Клинично изявена токсоплазмоза се развива в резултат на вродена, придобита и реактивирана инфекция.
Придобитата токсоплазмоза протича най-често с лимфаденопатия, фебрилитет, отпадналост.
При пациенти с нарушен имунен отговор (третирани с имуносупресанти, болни от СПИН и др.) след реактивация на латентна инфекция се развива клинична картина характерна за токсоплазмена инфекция.
Диагнозата се базира на клинични и серологични данни. От голямо значение е да се разграничи острата токсоплазмоза от широко разпространената латентна инфекция с оглед провеждане на точна терапия и профилактичен режим.


При пациенти, които са на биотиново лечение (> 5 mg/ден) не трябва да се провежда изследването поне 8 часа след последният прием на биотин.
Тъй като тестът съдържа моноклонални миши антитела, при пациенти, третирани с такива антитела могат да се получат отклонения.
В редки случаи резултатът може да бъде повлиян от висок титър на антитела срещу стрептавидин.