Сифилисът е системно хронично заболяване причинено от Treponema pallidum. Заболяването е описвано в литературата още от 1495г. и обикновено се предава по полов път, но е възможно вътреутробно заразяване, при кръвопреливане, както и при директен контакт с кожни лезии. Инкубационният период е 2-4 седмици. Инфекцията преминава през 4 стадия-първичен (шанкър), вторичен-силно инфекциозен, третичен-латентен и четвъртичен (gummas). Причинителят бързо се разпространява из целия организъм и култивирането му в изкуствена хранителна среда е много трудно. Поради това диагностицирането му се основава на откриването на антитела в кръвта, които се появават скоро след инфектирането и могат да се открият в продължение на години. Изследванията за сифилис попадат в 4 категории
1. Директно микроскопско изследване
2. Серологични тестове за антитела срещу антигени (предимно кардиолипин), които се образуват от гостоприемника в резултат на сифилистичната инфекция т.н. -NON-TREPONEMAL TESTS
3. *Серологични тестове, които директно откриват IgG и/или IgM антитела към Treponema рallidum-т.н. - TREPONEMAL TESTS
4. *Бързи директни тестове за антитела срещу T pallidum

ТЕСТОВЕТЕ ОБОЗНАЧЕНИ СЪС * СЕ ИЗВЪРШВАТ В ЛАБОРАТОРИЯТА-виж означенията по-долу

NON-TREPONEMAL TESTS детектират IgM и IgG антитела, които се откриват 6 дни след инфектирането. Те са полезни за индентифициране на ранна сифилистична инфекция, мониторинг на прогресията на заболяването, както и проследяване отговора на терапията. Тези тестове обикновено остават положителни при липса на лечение, а след терапия могат да позитивират месеци до години. Резултатът е качествен-реактивен/нереактивен или количествен-титър. Два от най-често използваните теста са:
• RPR-rapid plasma reagin-открива антитела срещу cardiolipin-cholesterol-lecitin antigen. Реагините представляват група от антитела срещу компоненти на увредени тъкани в пациенти, заразени с T. pallidum., т.н. тъканни фрагменти. Имунната система реагира срещу тях с образуване на антитела.
• VDRL-veneral disease research laboratory tests- откриващи антитела срешу cardiolipin.

TREPONEMAL TESTS-имунологични тестове, които откриват специфични антитела към причинителя на сифилис. Характеризират се с висока чувствителност и специфичност и се използват като потвърдителни тестове. Те могат да останат положителни години след заразяването и дори при проведена терапия, поради което не се използват като средство за оценка на ефективността й.
• Flourescent treponemal antibody absorption-FTA-ABS
• *Chemiluminescent immunoassay (CLIA)- използван в централна лаборатория
• Enzyme immunoassay EIA
• T. palludum hemagglutination assay TPHA
• Мicrohemagglutination assay for antibodies to T. рallidum MHA-TP
• T. pallidum particle agglutination assay TP-PA
Първият откриваем отговор на организма към инфекцията е производството на специфични IgM антитела, което може да бъде установено в рамките на 4-7 дни след заразяването и до края на втората седмица. IgG се появават около 4 седмици по-късно. От момента, в който има симптоми повечето пациенти имат откриваеми IgM и IgG антитела. За избягване на фалшиво-отрицателни резултати се препоръчва тестване 25-30 дни след потенциален контакт.
*Бързи директни тестове за антитела срещу T. Pallidum-използван в Пловдив-имунохроматографски скринингови тестове с латерален поток. Устройството е във формата на касета. Тези тестове не могат да разграничат активна от минала, лекувана инфекция.
Фалшиво-положителни резултати са възможни при:
• Автоимунни заболявания
• Ваксинации
• Интравенозна употреба на наркотични вещества
• Бременност
• Напреднала възраст
• Други инфекциозни заболявания-малария, HIV, хепатит С, други трепонемни инфекции
При граничен резултат е желателно изследване на нова проба след 1-2 седмици.