Протеин S е витамин К-зависим протеин, който играе важна роля в регулирането на тромбобразуването и кръвосъсирването. Протеин S действа като неензимен кофактор на два основни естествени антикоагуланта: • Кофактор на активиран протеин С (APC): В присъствието на калций протеин S образува комплекс с APC, който се свързва с фосфолипидни повърхности и ускорява катализираната от APC протеолитна инактивация на фактори FVa и FVIIIa. • Кофактор на TFPI (инхибитор на пътя на тъканния фактор): Протеин S засилва образуването на комплекса FXa-TFPI и последващото инхибиране на комплекса TF-FVIIa. Наследствените дефицити на протеин S са свързани с повишен риск от венозна тромбоза. Те представляват 2 % от произволно избраните пациенти с венозна тромбоза и до 7,6 % от пациентите под 70 годишна възраст с тромбоза. Честотата на венозната тромбоза сред членове на симптоматични семейства с дефицит на протеин S се увеличава от 5 до 11,5 пъти в сравнение с незасегнатите роднини. Наследственият дефицит на протеин S е три типа: • тип I - намаление както на общите, така и на свободните нива на протеин S (количествен дефект) • тип II е рядък и се характеризира с понижена активност на протеин S, но с нормални нива на общия и свободния протеин S (качествен дефект), • тип III - нормални нива на общия протеин S, но ниски нива на свободния протеин S. Придобитите дефицити на протеин S, изразяващи се с понижени нива на свободен протеин S, са породени от няколко механизма: • повишена консумация (тромбоза, операция, дисеминирана интраваскуларна коагулопатия(DIC)) • намален синтез (чернодробно заболяване, дефицит на витамин К, антивитамин К терапия, новородени) • преразпределение на комплексен протеин S (възпаление, реакция в острата фаза, перорални контрацептиви, заместител на естроген, бременност)