Общ холестерол (Chol.)

Общ холестерол (Chol.)

Холестеролът е восъкоподобно вещество от групата на липидите (стерол), което тялото използва за изграждане на клетъчните мембрани и за синтеза на стероидни хормони, витамин D и жлъчни киселини. Изследването на общ холестерол измерва общото количество холестерол в кръвта и е основният скринингов тест за оценка на липидната обмяна. Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за смърт в Европа, а България е сред страните с най-висок дял на смъртност от тях. Високият холестерол е един от водещите рискови фактори, върху които можем да повлияем, и обикновено не дава никакви симптоми.

Какво е холестерол и защо е важен?

Около две трети от холестерола в организма се синтезират в самото тяло, основно в черния дроб. Останалото постъпва с храни от животински произход: месо, млечни продукти, яйца. Холестеролът сам по себе си не е „вреден“. Без него клетките не могат да изграждат мембраните си, а организмът не може да произвежда редица хормони. Проблем възниква, когато нивата на холестерола в кръвта, и особено на LDL холестерола, трайно се повишават. Най-голямо влияние върху тях имат наситените и трансмазнините в храната, наследствеността и начинът на живот, а не толкова самият холестерол от храната.

Какви видове холестерол има – LDL и HDL?

Холестеролът не се разтваря в кръвта, затова се пренася от липопротеини, които са частици от липиди и белтъци. Те доставят холестерол и триглицериди до клетките и обратно. Двата основни вида са LDL и HDL холестерол:

• LDL холестерол (липопротеин с ниска плътност) е „лошият“ холестерол. LDL е основният преносител на холестерол към тъканите и при нормални нива изпълнява важна физиологична роля. При повишени нива повече LDL частици проникват в стената на артериите и се задържат там. Задържаните частици се окисляват. Окисленият LDL предизвиква възпаление и привлича имунни клетки (макрофаги), които го поглъщат и се превръщат в т.нар. „пенести клетки“. Те са основата на атеросклеротичната плака. С времето плаката расте и стеснява артерията. Ако се разкъса, върху нея се образува тромб, който може да причини инфаркт или инсулт. Затова колкото по-високо е нивото на LDL и колкото по-дълго продължава, толкова по-голям е рискът..
• HDL холестерол (липопротеин с висока плътност) е „добрият“ холестерол. HDL пренася излишния холестерол от тъканите обратно към черния дроб, откъдето той се извежда от организма с жлъчката. По-високите нива на HDL се свързват с по-нисък риск, но стойността му не се тълкува самостоятелно, а само в контекста на целия липиден профил. Тютюнопушенето, ниската физическа активност и наднорменото тегло се свързват с по-ниски нива на HDL.

Към картината се добавят и триглицеридите. Те са отделен вид мазнини в кръвта, които тялото използва за енергия. Високите триглицериди в комбинация с висок LDL или нисък HDL допълнително повишават сърдечно-съдовия риск. Общият холестерол е сумата от холестерола във всички липопротеини: LDL, HDL и липопротеините с много ниска плътност (VLDL), които пренасят основно триглицериди.

Какво измерва изследването на общ холестерол?

Тестът определя общото количество холестерол в кръвта, сумарно от всички липопротеини. Той е отправната точка на липидния профил, който включва още LDL холестерол, HDL холестерол и триглицериди. Високият холестерол най-често протича без оплаквания, затова кръвният тест е единственият надежден начин проблемът да бъде открит навреме. Американската кардиологична асоциация (AHA) препоръчва възрастните над 20 години да изследват холестерола си поне на всеки 4 до 6 години, докато рискът им остава нисък. След 40-годишна възраст, при рискови фактори или при фамилна обремененост лекарят оценява индивидуалния сърдечно-съдов риск и определя по-чест контрол.

Кои са причините за висок холестерол?

Нивата на холестерола се определят от два основни фактора: хранене и начин на живот, от една страна, и наследственост, от друга. Най-честите причини са храните с високо съдържание на наситени и трансмазнини (пържени и преработени храни, тлъсти меса), ниската физическа активност, наднорменото тегло и тютюнопушенето. Отделно съществува наследствено състояние, фамилна хиперхолестеролемия, което засяга около 1 на 300 души. При него организмът трудно извежда LDL холестерола от кръвта и стойностите са силно повишени още от детска възраст. Някои заболявания (намалена функция на щитовидната жлеза, бъбречни и чернодробни заболявания, захарен диабет) и медикаменти (например кортикостероиди и някои диуретици) също повишават холестерола. Затова резултатът винаги се разглежда в контекста на цялостното здравословно състояние.

Защо високият холестерол е опасен?

Трайно повишеният холестерол (хиперхолестеролемия) уврежда съдовете постепенно и без симптоми. Основната опасност идва от LDL холестерола, който с годините образува атеросклеротични плаки и води до исхемична болест на сърцето, инфаркт и инсулт. Общият холестерол е само ориентир: той включва и „добрия“ HDL, затова се тълкува заедно с LDL и HDL. Рискът зависи както от нивото на LDL, така и от това колко години съдовете са изложени на него. Затова редовното изследване улавя проблема години преди първите оплаквания.

Подготовка за изследването

Изследването се извършва от венозна кръв. Според съвременните европейски препоръки (EAS/EFLM) гладуването не е задължително за изследване на холестерола и липидния профил, защото храненето променя резултатите минимално. Изследване на гладно (8–12 часа) може да е необходимо, ако лекарят го е назначил или ако при предишни изследвания триглицеридите са били силно повишени. Препоръчително е да избягвате алкохол и обилна мазна храна в деня преди изследването. Уведомете лабораторията за приеманите медикаменти, особено ако са свързани с липидната обмяна. Резултатът е готов в рамките на работния ден.

Референтни стойности и интерпретация

В бланката с резултата е посочена препоръчителната стойност на общия холестерол ( < 5,2 mmol/L). Стойността на общия холестерол обаче не се интерпретира изолирано. Лекарят я разглежда заедно с LDL и HDL холестерола, триглицеридите и общия сърдечно-съдов риск (възраст, пол, кръвно налягане, тютюнопушене, придружаващи заболявания). Целевата стойност на LDL холестерола е индивидуална и е толкова по-ниска, колкото по-висок е рискът. При отклонение първата стъпка по правило е промяната в начина на живот: хранене с ниско съдържание на наситени и трансмазнини, редовна физическа активност и отказ от тютюнопушене. При необходимост лекарят преценява и медикаментозно лечение, например със статини. Не предприемайте самостоятелно понижаване на холестерола с лекарства или добавки; планът се изготвя от лекар.

Често задавани въпроси

Какво е холестерол?

Холестеролът е восъкоподобно вещество от групата на липидите, което се произвежда основно в черния дроб. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани и в синтеза на хормони. В кръвта се пренася от липопротеините, главно LDL и HDL.

Защо LDL е „лош“, а HDL – „добър“ холестерол?

DL пренася холестерол към тъканите. При излишък LDL частиците се задържат в стената на артериите и водят до атеросклероза. HDL прави обратното: връща излишния холестерол към черния дроб, откъдето той се извежда от организма.. Повече за „лошия“ холестерол можете да прочетете в статията ни за LDL холестерола.

Има ли симптоми високият холестерол?

По правило не – затова се нарича „тих“ рисков фактор. Единственият надежден начин да разберете нивата си е чрез кръвния тест на липидния профил.

Колко често да изследвам холестерола си?

При нисък риск AHA препоръчва изследване поне на всеки 4 до 6 години след 20-годишна възраст. След 40 години, при установени отклонения, рискови фактори или фамилна обремененост, лекарят определя по-кратък интервал.