Натрий (Na+)
4,50 BGN
Натрий (Na+)
4,50 BGN
Електролити
Електролити се изследват при: - Контрол на инфузионно лечение( в частност К при хемотрансфузии); - Нарушения на водно-електролитното и/или алкално киселинното равновесие; - При неясна полиурия или полидипсия; - Хипертония; - Бъбречна недостатъчност, тубулни ацидози, контрол на хемодиализно лечение; - Ендокринни заболявания, засягащи ренин-алдостероновата система; - Терапия с дигиталисови препарати ( в частност К); Калият е главният катийон на вътреклетъчното пространство - 98% от него се намират вътре в клетките и само 2% в извънклетъчната течност. Калият има съществено значение за клетъчния метаболизъм и ензимните процеси. Регулира електрическата активност на клетката и участва в осъществяване на нервно-мускулната възбудимост. При хипокалиемия възбудимостта е понижена, а при хиперкалиемия-повишена. Промените в серумното ниво на калия могат да причинят сериозни и опасни за живота нарушения в сърдечната дейност, като съществено значение имат нарушенията на проводимостта. Промените в концентрацията на К+ причиняват изменения и в скелетната мускулатура. Около 70% от филтрирания през гломерулите К+ се реабсорбира в проксималния тубул, 20% се резорбират в Хенлевата бримка, благодарение на електрически градиент в резултата на активния обратен транспорт на хлориди. В дисталните тубули настъпва секреция на К+. Около 5 - 10% се отделят чрез червата и 5% чрез потта. Натрият има основно значение (95%) за поддържане осмолалитета на екстрацелуларната течност. Най-важният електролит в естрацелуларното пространство. Концентрацията на плазмения натрий е идентична с концентрацията му в интерстициалната течност. Натрият обуславя транспорт на някои органични в-ва през клетъчните мебрани, АКР на кръвта, активността на някои ензими и др. Отделянето на натрия се осъществява през бъбреците, стомашно-чревния тракт и кожата. Основния път на излъчване е през бъбреците. В крайната урина се отделя под 1% от филтрирания натрий. Около 70% се реабсорбират в проксималните тубули, а останалата част в бримката на Хенле и дисталния тубул. Хлоридите са главни аниони на извънклетъчната течност. Около 88% се намират в извънклетъчната течност и само 12% - във вътреклетъчното пространство. Хлорните йони проникват свободно между вътресъдовото и междуклетъчното пространство, като следва промените в концентрацията на натрия. Поради връзката му с натрия, основната ф-ция на Сl¯ е поддържане на водния баланс и осмотичното налягане. Известна диспропорция в концентрациите на Сl- и Nа+ се наблюдава при нарушения в АКР. Лабораторна интерпретация: Хипонатриемия се наблюдава при ХБН, загуби през храносмилателния тракт, обилни повръщания, диарии, адисонова болест, лечение с диуретици, особено в комбиноция с антагонисти на надбъбречните хормони, загуби през кожата, нефрози, нефрит с усилена загуба на соли, азотемия, диабетна ацидоза, оперативно отстраняване на надбъбречните жлези, перитонит, асцит и др. Хипернатриемия се наблюдава при вливане на големи количества хипертонични р-ри, хиперфункцияция на надбъблечните жлези, неконтролирано лечениение с надбъбречни препарати, нефрити, азотемия, стеноза на пилора, недостатъчен прием на вода при болни в тежко състояние и безсъзнание, при болни на парентерално хранене и др. Хипокалиемия се наблюдава при:недостатъчно приемане на К+ с храната - при тежко болни, недостатъчна резорбция на К+ - при повръщане, загуба на К+ с храносмилателния тракт - при диарии, загуба на К+ чрез отделителната система, при хиперфункция на надбъбречната кора, свръхпродукция на кортикоиди или АСТН, предозиране на кортикостероиди и АСТН, болестта на Иценко- Къшинг, след струмектомия, при микседем, злокачествени процеси, хипогликемия, хиперинсулинизъм и др. Хиперкалиемия се наблюдава при бъбречна недостатъчност, разпад на клетки - хемолиза, инфаркти, тумори; crush-синдром; шок; хипофункция на надбъбречната кора; смущения в АКС - ацидоза, перитонит; илеус; сърдечна недостатъчност; диабетна кома; олигурия и анурия от извънбъбречен произход и др.
Серум, Урина - 24-часова, без добавки; 10 (+490) µl
Стандартна
Серум, плазма
Стайна (15-25°С): 7 дни
Хладилник (2-8°С): 7 дни
Фризер ((-15)–(-25)°С): 3 месеца (отделен серум или плазма)
Урина без консерванти
Стайна (15-25°С): 2 дни
Хладилник (2-8°С): 6 дни
Фризер ((-15)–(-25)°С): 6 месеца
Стайна 15-25°С Хладилник 2-8°С Фризер (-15)–(-25)°С
Серум, урина за Натрий 14 дни 14 дни да
Серум, урина за Калий 14 дни 14 дни да
Серум, урина за Хлориди 7 дни 7 дни да
Йон-селективен електрод (ISE)
Ежедневно
mmol/l, за урина mmol/24ч.
Серум Урина (24 ч.)
Натрий 136.0 - 145.0 mmol/L 40 - 220 mmol/24 ч.
Калий 3.5 - 5.1 mmol/L 25 - 125 mmol/24 ч.
Хлор 98.0 - 107.0 mmol/L 110 - 250 mmol/24 ч.
Екскретирането на натрий, калий и хлор в урината, варира значително според хранителния режим. Дадените тук стойности, са типични за хора на нормален хранителен режим.
Да
02/02/2024
При промени в абсолютната фракция на водата, която се наблюдава в случаите с хиперпротеинемии, парапротеинемии и силно изразени хиперлипидемии се измерват фалшиво по-ниски резултати (най вече за Na – псевдохипонатриемия), тъй като концентрацията на електролитите се измерва във водната фракция.
Динамиката на Сl- зависи от тази на Nа+, при хипонатриемия има и хипохлоридемия и обратно. Има и изключения: при състояние на метаболитна ацидоза с урината се губят повече хлорни йони отколкото Nа+, докато при алкалоза е обратно. При обилни повръщания се се губят повече хлорни отколкото натриеви йони .
Бромните и йодните йони интерферират при определянето на хлора.
Псевдохиперкалиемия се наблюдава при пациенти с левкоцитоза (над 100G/L), тромбоцитоза (над 500G/L), при повишена пропускливост на еритроцитната мембрана. В тези случаи концентрацията на серумния К+ варира между 7 и 9 ммол/л.
Екскрецията в урина е силно зависима от диетата.