Директен тест Кумбс се препоръчва при следните случаи:
При автоимунни хемолитични анемии
Директният тест на Кумбс в повечето случаи е положителен в резултат на фиксиране на авто-еритроантитела, насочени срещу антигени от мембраната на собствените еритроцити. Фиксирането на антителата (сенсибилизиране) става в организма (in vivo). Еритроцитите с фиксирани върху тях антитела се разрушават по-бързо, отколкото са компенсаторните възможности на организма за производство на нови червени кръвни клетки - развива се хемолитична анемия.
Наличие на антитела, насочени към антигените на собствените еритроцити се наблюдава при:
• автоимунни заболявания като системен лупус еритематодес и др.
• злокачествени заболявания-лимфом, хронична лимфоцитна левкемия и др.
• инфекции-микоплазмена пневмония, мононуклеоза и др.
• в резултат на прилагането на някои лекарства, като пеницилин и др.
При хемолитична болест на новороденото (ХБН)
Положителният директен антиглобулинов тест показва, че еритроцитите на новороденото са сенсибилизирани от антитела от клас IgG, преминали от майката.
Той е добър предиктор на ХБН, но не винаги новородени с положителен директен Coombs развиват ХБН.
Напротив, в много случаи техните еритроцити имат нормална преживяемост, съответна на възрастовите особености.
За разлика от ХБН, причинена от Rh (D) несъвместимост, при АВО несъвместима бременност много рядко се установява положителен директен Coombs при изследване на еритроцитите от пъпна връв, независимо че заболяването може да бъде клинично изявено.
Хемолитична болест на новороденото може да се дължи на много и различни по специфичност алоеритроантитела от клас IgG: например антитела от системата Rhesus, Kell, Duffy, Kidd, MNSs, LW и др.
Диагнозата ХБН се поставя въз основа на клиничните симптоми и стойностите на хемоглобина и серумния билирубин.
При съмнение за реакции след преливане на кръв (посттрансфузионни реакции)
Изследват се кръвни проби от пациента, взети преди и след кръвопреливането.
Отрицателен директен тест на Coombs преди кръвопреливането и положителният директен тест на Coombs на еритроцитите, взети след трансфузията е сигурно доказателство за имунна деструкция, но отрицателния резултат не може да изключи имунния конфликт.
При допълнителното изследване с моноспецифични антиимуноглобулинови серуми (директен диференциран тест на Coombs), се доказват фиксирани антитела от клас IgG или IgG+C или само C.
Чрез последваща елуция тези антитела се отделят от еритроцитната мембрана и се идентифицират.
Провеждат се и редица допълнителни изследвания: серумът от пре- и посттрансфузионните проби, както и серумът от прелятата единица кръв се изследват за наличие на алоеритроантитела.
При положителен резултат от директния тест на Кумбс е необходимо да се определи имуноглобулиновата характеристика на фиксираните еритроантитела - директен диференциран тест на Coombs с моноспецифични тест-реагенти;