Имуноглобулин М

Имуноглобулин М (IgM) е имуноглобулин с високо молекулно тегло и обикновено представлява от 5 до 10% от общото количество циркулиращи имуноглобулини. IgM е първото специфично антитяло, което се появява в серума след инфекция. Поради бавното начало на IgM синтез, концентрацията на IgM в серум на бебета е по-ниска, отколкото при възрастни. В серума повишените нива на поликлонални IgM се откриват при вирусни, бактериални и паразитни инфекции, при чернодробни заболявания (напр. първична билиарна цироза), при редки имунологични нарушения, като синдромите на хипер IgM (HIGM), но също и при автоимунни заболявания. Повишени нива на моноклонални IgM се откриват и при В-клетъчни лимфопролиферативни заболявания. Намалените нива на IgM могат да се дължат на намален синтез, повишена загуба, хиперкатаболизъм. Дефицитът на IgM се среща при вродени и придобити имунодефицитни синдроми, наследствени дефицити, хематологични злокачествени заболявания.