Имуноглобулин А

Измерванията на имуноглобулин A (IgA) се използват като помощно средство за диагностициране на клинични състояния, свързани с повишени нива на IgA, като инфекции и възпалителни заболявания, и с понижени нива на IgA, като дефицит на IgA. Имуноглобулините (Ig) или антителата са гликопротеини, произвеждани от плазматичните клетки за защита на човешкото тяло от нахлуващи организми и агенти. Имуноглобулин А (IgA) обикновено съставлява около 10 до 15% от общото количество циркулиращи имуноглобулини. IgA съществува в мономерна, димерна и полимерна форма. В кръвта преобладава мономерната форма. В телесните секрети, като слюнката, потта, лигавицата, млякото и коластрата, IgA съществува предимно в димерна форма. IgA е важен компонент на мукозния имунитет; в коластрата и млякото може да помогне за защитата на новородените от чревни инфекции. Поради бавното начало на IgA синтез, концентрацията на IgA в серум на бебета е по-ниска, отколкото при възрастни. Увеличаването на поликлоналните имуноглобулини (включително IgA) е нормален отговор на инфекции. IgA се повишава при кожни, чревни, респираторни и бъбречни инфекции. Увеличаването на IgA може допълнително да бъде свързано с хронични възпалителни състояния, включително цироза, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и синдром на Wiscott Aldrich. Моноклоналният IgA се увеличава при заболявания, при които е налице неопластична пролиферация на секреторни В клетки, като множествен миелом. Понижените нива на IgA могат да се дължат на намален синтез, повишена загуба, хиперкатаболизъм. Дефицитът на IgA се среща при вродени и придобити имунодефицитни синдроми, наследствени дефицити, хематологични злокачествени заболявания.