Вирусът на Хепатит Е (HEV) е един от възможните причинители на остър хепатит и доказването му влиза в диференциалната диагноза на това заболяване. Инкубационният период е от 2 до 10 седмици. Лабораторната диагностика на HEV се основава на откриването на HEV Ag във фекална проба, HEV RNA в кръвна проба и откриването на серумни антитела срещу вируса-IgM и IgG. Anti HEV IgM се откриват по време на острата фаза на заболяването и се задържат в циркулация 4-12 месеца след това, като са индикация за скорошна инфекция. Аnti HEV IgG обикновено се появяват едновременно с anti HEV IgM, но могат да останат откриваеми повече от 10 години след заразяването. Диагнозата на остър хепатит Е се основава на положителен резултат за anti HEV IgM, HEV антиген и HEV RNA, докато наличието на anti HEV IgG е с предимно епидемиологично и ретроспективено значение.
При граничен резултат е желателно изследване на нова проба след 1-2 седмици.