Fibrinogen, FBG

Намаленият или дисфункционалният фибриноген често води до повишен риск от кървене. Придобитите дефицитни състояния на фибриноген могат да възникнат в резултат на повишена консумация (например дисеминирана интраваскуларна коагулопатия, фибринолитична терапия), намален синтез при тежко чернодробно заболяване или хемодилуция. Определянето на фибриноген в плазма е показано в следните случаи: – диагностика на вродени или придобити дефицитни състояния на фибриноген, – проследяване на фибриноген заместваща терапия – фибриногенът реагира като протеин в „остра фаза“, плазмените нива се повишават в отговор на остро и хронично възпаление, като инфекции, травма, операция, остри сърдечни събития или рак. – повишените нива на фибриноген са свързани с повишен риск от сериозни сърдечносъдови събития, както и несъдова смъртност. – като помощно средство за диагностика и наблюдение на консумацията на фибриноген при рискови пациенти или с признаци на дисеминирана интраваскуларна коагулопатия (DIC). Фибриногенът е кардиоваскуларен рисков фактор - установена е положителна корелационна връзка между повишената концентрация в плазмата и тежестта на периферните, мозъчните или сърдечните нарушения на кръвообръщението. Значението на този рисков фактор е сравнимо с повишената концентрация на холестерола.