Феритин

Измерването на феритин се използва като помощно средство при диагностицирането на железен дефицит (напр. желязодефицитна анемия) и претоварване с желязо (напр. хемохроматоза). Феритин се синтезира от много телесни клетки и се намира главно в черния дроб, слезката, мускулите и костния мозък, като само малка част от него се намира в кръвта. Протеинът играе важна роля в клетъчното усвояване, съхранение и освобождаване на желязо. Функцията на складиране е важна не само за осигуряването на адекватни количества бионалично желязо, но и за защита на клетките от токсичност. При стабилни условия концентрацията на феритин в серума е пропорционална на общите запаси от желязо в организма. Намалените концентрации на серумен феритин от < 15 μg/L винаги показват недостиг на желязо и могат да бъдат резултат от предишна кръвозагуба, променено усвояване на желязо, недостиг на трансферин, намалена еритропоеза (напр. хронично бъбречно заболяване) или повишена нужда от желязо. Повишеният серумен феритин при отсъствие на инфекция или възпаление може да предполага наличие на претоварване с желязо, дължащо се на клинични състояния като наследствена хемохроматоза, трансфузионно претоварване с желязо или неефективна еритропоеза (напр. таласемия). Серумният феритин може да бъде повишен и като реактив на острата фаза или поради масивна клетъчна и тъканна смърт. Пациентите с инфекции, остри или хронични възпаления и злокачествени заболявания имат повишени серумни нива на феритин. Клинични състояния, които не са свързани със запасите от желязо, като алкохолен или вирусен хепатит и хронична бъбречна недостатъчност, показват повишени нива на серумния феритин.