Ехинококозата е хелминтно заболяване, характеризиращо се с развитие на единични или множествени кистозни образувания в черен дроб, бял дроб (най-чести локализации) и други органи (няма орган в човешкия организъм, където да не може да се развие ехинококова киста). Причинява се от ларвния стадий на тении от род Echinococcus sp. Полово зрялата форма на тенията паразитира в крайните гостоприемници – куче, чакал, вълк, които отделят с фецеса си яйца на паразита.
Механизъм на заразяване – перорален, посредством мръсни ръце, неизмити приземно растящи зеленчуци, плодове, замърсени с яйца на паразита. След поглъщане на яйцата се отделят онкосфери, които през лигавицата на червата проникват в кръвообращението и достигат черен дроб или други органи. Там те нарастват в кисти (бавно, приблизително по 1 см на година)



Резултатът от серологичното изследване зависи от множество фактори като брой кисти, техният стадий и органна локализация, имунният отговор и др. В практиката най-често се използват ELISA/CLIA като скринингово изследване и Western blot като потвърдителен тест. Серологичните тестове могат да послужат както за диференциране на открити при образни изследвания находки, така и за проследяване на ефекта от хирургично лечение или консервативна терапия. След оперативна интервенция серологичните титри на антиехинококовите антитела при повечето пациенти се повишават в първите няколко месеца, вероятно поради освобождаване на антиген при манипулиране върху ехинококовите кисти. При успешно проведено оперативно лечение нивата постепенно спадат. За рецидив на заболяването може да се мисли при персистиране на висок титър на антителата или при първоначалното им намаление с последващо повишение. Серологичното изследване има второстепенно значение и само по себе си не може да определи клиничното поведение при ехинококоза (без образна диагностика), тъй като може да остане позитивно много години дори след хирургично премахване на кистите, поради което то не е сигурен показател за наличието на активни кисти. Отрицателен серологичен резултат има при 10-15% от пациентите с ехинококоза, най-вече при добре капсулирани, калцифицирали или белодробни кисти. При ехинококовите кисти разположени в слезка, бъбрек, ЦНС, око, кости, мускули, подкожие титърът на антиехинококовите антитела е нисък. Фалшиво-положителни резултати се получават при наличие на неоплазии или други хелминтози с тъканна локализация (цистицеркоза, фасциолоза и др.)