Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) е етиологичен причинител на инфекциозната мононуклеоза (IM) и участва в патогенезата на редица заболявания -Бъркитов лимфом, назофарингеален карцином, Х-свързания лимфопролиферативен синдром и др. Той е разпространен посевместно, като 95% от хората са серопозитивни. Асимптомните инфекции са чести. Клинични прояви подобни на IM могат да бъдат предизвикани и от други патогени-CMV, HSV, Toxoplasma gondii, HIV, рубеола, аденовируси, парвовирус В19, хепатитни вируси, поради което е въведен термина „мононуклеозен синдром“. Диагностиката на инфекциозната мононуклеоза (IM) се основава на характерни клинични симптоми, в съчетание със серологични данни за наличие на специфични антитела-хетерофилни или към специфичните белтъци на вируса.
Anti-EA IgG обикновено се появяват в острата фаза на заболяването и спадат до неопределими нива 3-6 месеца след него, затова се приемат за маркер за активна инфекция или реактивация. При 20-30% от здравите индивиди тези антитела могат да бъдат откриваеми години след преболедуване.