Aнти-Мюлеров хормон (AMH)

45,00 лв.

Aнти-Мюлеров хормон (AMH)

45,00 лв.

Синоними

Аnti-Mullrian hormone, АМХ анти‑Мюлеров хормон

Клинични показания

Клиничните приложения на АМН измерванията са главно за оценка на яйчниковия резерв и за предсказване на отговора на контролирана овариална стимулация. Други клинични приложения на АМН са диагнозата на нарушения в половото развитие на детето и мониторинг на гранулозните клетки за откриване на резидуален тумор или рецидивиращо заболяване. АМН е предложен като сурогатен биомаркер за AFC при диагнозата на синдром на поликистозните яйчници (PCOS) и за предвиждане на настъпването на менопауза. При мъжете, АМН се секретира от Сертолиевите клетки на тестисите. По време на ембрионалното развитие АМН е отговорен за регресията на Мюлеровия канал и нормалното развитие на мъжката репродуктивна система. Секрецията на АМН продължава през целия живот. AMH се произвежда непрекъснато от тестисите до пубертета като след това се понижава бавно до пост-пубертни стойности.

Проба

Серум, Плазма (Li хепарин) Не използвайте EDTA плазма! 30 (+170) µl

Обработка

Пробовземането става при стандартни условия. Пациента не бива да приема медикаменти съдържащи биотин. Серумните нива на АМХ намаляват значително при използване на комбинирани контрацептиви. Изследването на AMH за оценка на яйчниковия резерв се провежда през интервала 2‑4 ден на менструален цикъл.

Стабилност на пробатa

Стайна (15-25°С): 3 дни
Хладилник (2-8°С): 5 дни
Фризер ((-15)–(-25)°С): 6 месеца (отделен серум или плазма)

Аналитичен метод

ECL; Област на измерване (LLQ – ULCC): 0.03 - 23 ng/ml

Работи се

Ежедневно

Измерителна единица

ng/mL; Фактор за преобразуване: ng/mL x 7.14 = pmol/L

Референтен интервал

Мъже: 2.15 - 10.1 ng/ml
Жени: виж протокола с резултати

Акредитиран

Да

В сила от

10/07/2023

Допълнителна информация
При пациенти, които са на биотиново лечение (> 5 mg/ден) не трябва да се провежда изследването поне 8 часа след последният прием на биотин.
Тъй като тестът съдържа моноклонални миши антитела, при пациенти, третирани с такива антитела могат да се получат отклонения. В редки случаи резултатът може да бъде повлиян от висок титър на антитела срещу стрептавидин.