Антитела срещу тирозинфосфатазата-IA2

Захарният диабет тип 1 е инсулинозависим диабет и е форма на органно-специфично автоимунно заболяване, което води до разрушаване на островните клетки на панкреаса и техните продукти. Тези антитела се използват за разграничаване на диабет тип 1 от неинсулинозависим диабет тип 2. Захарният диабет тип 1 бива автоимунен и идиопатичен. При автоимунния се установяват антитела, насочени към антигени в бета-клетките на панкреаса. Най-често изследваните в клиничната практика антиостровноклетъчни антитела са антителата към декарбоксилазата на глутаминовата киселина (анти-GAD65), тирозинфосфатазните антитела (IA2) и антителата към цинков протеинен транспортер 8 (ZnT8). IA2 е трансмембранен протеин и съдържа 979 аминокиселини.Експресиран е в невроендокринната тъкан и се намира в алфа- и бета-клетките на панкреаса. Той играе решаваща роля в β-клетките на панкреаса, като регулира клетъчната пролиферация и апоптозата. Увеличението им може в дълъг период от време да предшества заболяването, което е предпоставка за откриването на рискови пациенти. Тестът за автоантитела също е полезен за роднини на пациенти с инсулинозависим диабет, за да се определи дали те са изложени на риск от развитие на заболяването. Проучвания при роднини на пациенти с диабет тип 1 показват, че развитието на едно или повече островни автоантитела (включително IA-2 антитяло) осигурява ранен маркер за прогресия към диабет тип 1.