Антитела към глутамат-декарбоксилазата (GAD)

Захарният диабет тип I е инсулинозависим диабет и е форма на органно-специфично автоимунно заболяване, което води до разрушаване на островните клетки на панкреаса и техните продукти. Тези антитела се използват за разграничаване на диабет тип I от неинсулинозависим диабет тип II. Захарният диабет тип I бива автоимунен и идиопатичен. При автоимунният се установяват антитела, насочени към антигени в бета-клетките на панкреаса. Най-често изследваните в клиничната практика антиостровноклетъчни антитела са антителата към декарбоксилазата на глутаминовата киселина (анти-GAD65), тирозинфосфатазните антитела (IA2) и антителата към цинков протеинен транспортер 8 (ZnT8). Декарбоксилазата на глутаминовата киселина(GAD) e важен компонент на 64-КД островния антиген. GAD присъства във всички човешки островни клетки и има две форми наречени GAD 65 и GAD 67, които са 76% хомоложни в аминокиселинната си последователност. Антителата срещу GAD 65 се появяват месеци или години преди клиничната изява на диабета и присъстват в 70-80 % от пациентите с Т1 ЗД. Някои резултати потвърждават висок риск от I тип диабет при хора с множество антитела срещу трите остовни диабетни автоантигена (GAD, IA 2 и инсулин). Наличието им може в дълъг период от време да предшества заболяването, което е предпоставка за откриването на рискови пациенти. Тестът за автоантитела също е полезен за роднини на пациенти с инсулинозависим диабет, за да се определи дали те са изложени на риск от развитие на заболяването. Диабетиците с тип II ЗД имат ниски или отрицателни титри на тези автоантитела. Скринингът за антитела срещу антигена на GAD 65 се използва също за изследване на пациенти с неврологични заболявания като Синдром на скования човек (Stiff person syndrome, SPS), лимбичен енцефалит, епилепсия и церебрална атаксия.