Anti-Cardiolipin IgM
20,00 €
Синоними
Cardiolipin IgM
Клинични показания
Anti-Cardiolipin IgM е предназначена за количествено измерване на IgM клас автоантитела срещу cardiolipin.
Проба
Серум, Плазма (K-EDTA); 30 µl
Обработка
Стандартна
Стабилност на пробатa
Стабилност на пробата/RT: 1 ден
Стабилност на пробата/2-8°С: 1-5 дни
Стабилност на пробата/-20°С: 30 дни (отделен серум или плазма)
Аналитичен метод
ELISA
Работи се
до 24 часа след постъпването на пробата в централна лаборатория
Измерителна единица
МPL-U/ml
Референтен интервал
Негативна - < 7 GPL-U/ml
Позитивна - ≥ 7 GPL-U/ml
Допълнителна информация
Антифосфолипидният синдром (APS, синдром на Хюз) е системно автоимунно заболяване, което причиняватромбози, повтарящи се спонтанни аборти или мъртвородени и инсулт. Клиничните симптоми се придружават от специфични автоантитела в кръвта, които се свързват с фосфолипиди като кардиолипин или фосфолипид-свързващи протеини като бета-2-гликопротеин I. Автоантитела срещу протеини от коагулационната каскада, напр. протромбин или анексин V могат също да бъдат намерени при пациенти с APS с резултати от иначе отрицателни фосфолипидни антитела. При първичните APS автоантитела срещу фосфолипидите се появяват самостоятелно, докато във вторичните APS фосфолипидни антитела се откриват заедно с други автоимунни заболявания като лупус еритематозус, ревматоиден артрит или синдром на Сьогрен (Sjögren).