ALB, Albumine

Албуминът е протеин без въглехидрати, който представлява 55 - 65 % от плазмените протеини. Той поддържа онкотичното налягане в плазмата и участва също в транспортирането и съхранението на голямо разнообразие от лиганди, и е източник на ендогенни аминокиселини. Албумин свързва и разтваря различни съединения, напр. билирубин, калций и дълговерижни мастни киселини, йоните на токсичните тежки метали, както и множество лекарствени средства, поради което ниските концентрации на албумин в кръвта оказват значително влияние върху фармакокинетиката. Хипералбуминемия има слабо диагностично значение, освен в случай на дехидратация. Хипоалбуминемия се появява по време на множество заболявания и се причинява от няколко фактора: нарушен синтез или поради чернодробно заболяване или в следствие на редуциран прием на протеини; повишен катаболизъм поради увреждане на тъканите (тежки изгаряния) или възпаление; малабсорбция на аминокиселини (болест на Crohn); протеинурия в следствие на нефротичен синдром; загуба на протеини чрез изпражненията (неопластична болест). При тежки форми на хипоалбуминемия максималната концентрация на албумин в плазма е 25 g/L. Поради ниското осмотично налягане на плазмата водата прониква през кръвните капиляри в тъканта (едема). Определянето на албумин позволява мониториране на контролиран допълнителен хранителен прием на пациентите и е показател за функционирането на черния дроб.