Трансмисивно заболяване, предавано при ухапване от комари, заразени с вируса. Сезонен характер, свързан с жизнения цикъл на преносителите в съответните географски райони (активност на комарите от април до октомври). При 80% от хората инфекцията е с безсимптомно протичане. Инкубационният период е 3-14 дни. При развитие на симптоматика тя включва висока температура, главоболие, болки в тялото и мускулите, обрив, общо неразположение, диария, увеличени лимфни възли и други неспецифични симптоми.
В малка част от заболелите (<1%) e възможно тежко протичащо заболяване, засягащо централната нервна система, като енцефалит или менингит, като усложнетото протичане е по-често в по-напреднала възраст и наличието на съпътстващи хронични заболявания.
Лабораторната диагноза се поставя чрез изследване на серумни проби или ликвор за наличие на специфични антитела от клас IgM. Те се образуват от 3 до 8 дни след началото на симптоматиката и могат за се открият до 30-90 дни след появата им. Присъствието им в изследваните проби е маркер на скорошна инфекция, но може и да се дължи на кръстосано взаимодействие с антитела срещу инфекция с други вируси от същата група или поради неспецифична реактивност. Антителата от клас IgG се появяват скоро след тези от клас IgM и могат да се откриват дълги години след преболедуване.