Растежен хормон (STH)

24,00 BGN

Растежен хормон (STH)

24,00 BGN

Синоними

GH, hGH, РХ, СТХ, Соматотропен хормон, Соматотропин

Клинични показания

Растежът се стимулира и контролира от анаболната и митогенна активност на растежния хормон (GH) и инсулиноподобните растежни фактори (IGFs). hGH има общ анаболен ефект (напр. повишаване приема на глюкоза, протеиновия синтез, липолизата) стимулира растежа на костите при незрели индивиди Синтезът на hGH се контролира от хипоталамусните и периферни сигнали. Типични промотори са соматотропин-освобождаващ хормон (GHRH), грелин, сънят, физическите упражнения, инсулинът, ниските нива на кръвната захар, повишеното секретиране на андроген през пубертета. Пулсовото секретиране води до концентрации на hGH в плазма между 5 и 45 ng/mL, продължаващи от 10 до 30 минути, преди връщане към основните нива, обикновено по-ниски от 5 ng/mL. Нивата на hGH са най- високи в детството и намаляват с възрастта, достигайки най-ниски стойности в шестата декада. Излишъкът на растежен хормон обикновено се свързва с гигантизъм и акромегалия. Дефицит на растежния хормон при децата води до забавяне на растежа на височина в сравнение с възрастта на костите, докато тежкият GHD при възрастните се свързва с редуциране на мускулната сила и костната маса, инсулиновата чувствителност, коремно затлъстяване и повишени сърдечно-съдови рискови фактори (напр. необичаен липиден профил, атеросклероза). При възрастни с прогресиращ дефицит се забелязва нечувствителност на бъбречните, скелетните и чревните клетки към паратироидния хормон (PTH), което води до PTH резистентност и повишаване нивата на PTH в серум. Базалните нива на hGH нямат диагностично значение и са необходими тестове със стимулиране за оценка на смущенията в растежния хормон. Диагностицирането на дефицит или излишък на човешки растежен хормон (hGH) се основава на клинични критерии и NMR образна диагностика на хипофизната жлеза. Потвърждава се чрез определяне концентрацията на hGH в серум, чрез тестове със стимулиране или потискане (напр. комбинация от аргинин и hGH освобождаващ хормон (GHRH), клонидин или инсулин). За правилна оценка трябва да се измерват основните нива на hGH и нивата след стимулиране или потискане.

Проба

Серум, Плазма (K2 или K3 EDTA, Li хепарин); 24 (+176) µl

Обработка

Стандартна

Стабилност на пробатa

Стайна (15-25°С): 8 часа
Хладилник (2-8°С): 1 ден
Фризер ((-15)–(-25)°С): 1 месеца (отделен серум или плазма)

Аналитичен метод

ECL; Област на измерване (LLD – ULCC): 0.05 – 50.0 ng/ml

Работи се

Ежедневно

Измерителна единица

ng/mL; фактор за преобразуване: ng/mL x 3.0 = mIU/L

Референтен интервал

Виж протокола с резултати
Cutoff нивата за диагностициране дефицита на hGH зависят от типа стимулиране и се влияят от BMI.

Акредитиран

Да

В сила от

10/07/2023

Допълнителна информация
Тестът не е подходящ за определяне на hGH в проби от бременни жени. Това се дължи на кръстосана реактивност с плацентния hGH. Плацентният hGH е вариантна форма на хипофизния hGH и неговите нива в серум нарастват по време на бременност.
Трябва да се внимава при клиничната интерпретация на нивата на растежния хормон, тъй като те варират в рамките на деня, между различните полове, свързани са с възрастта и се влияят от множество вътрешни и външни фактори (спортуване, стрес, хипогликемия, т.н.).