Тромбофилията е нарушение, при което съществува тенденция за поява на тромбоза, вследствие на предразполагащи фактори- генетични, придобити или комбинация от двете. Състояния с риск от тромбоза: - спонтанни аборти - венозна тромбоза при пациенти по-млади от 45 г. - необичайно място на тромбозата – чернодробни и мезентериални вени, вени на главата. - хиперхомоцистеинемия - дефицит на протеин С, протеин S и плазминоген - увеличение на PAI-1 - тежка травма, продължителна имобилизация - бременност, постпартум - употреба на естрогени-перорални контрацептивни средства - антифосфолипиден синдром - злокачествени заболявания - затлъстяване Мутациите на фактор V са най-разпространената вродена причина за тромбофилия. Тя води до резистентентност на фактора към действието на активирания протеин С→ повишение на тромбин→ повишена коагулация. Factor V G1691A (Leiden) се oткрива се при 50% от дълбоките венозни тромбози и/или белодробен емболизъм. Factor V R2 haplotype (H1299R) – мутация в гена на фактор V, водеща до аминикиселинна замяна His1266Arg или появата на т.н. R2 полиморфизъм. Наличието му се асоциира с умерен риск от тромбоза, но се увеличава 3-4 пъти при едновременно носителство на FV Leiden. Мутацията G20210A в протромбиновия ген води до увеличен синтез на протромбин в черния дроб и нарастването му в циркулацията. Протромбинът (коагулационен фактор II ) е предшественик на активния ензим тромбин, който играе ключова роля в процесите на кръвосъсирването. Мутацията се среща при 3-8% сред пациентите с венозни тромбози. Хетерозиготната форма е с честота сред бялата раса до 4% и носителите и са с 3 пъти по - висок риск от развитието на венозен тромбоемболизъм. Хомозиготната форма е с честота G (A3 Haplotype) – носителите на този вариант са с повишен риск от венозна тромбоза - EPCR 4678 G>C (A1 Haplotype) – хомозиготните носители на А1 са с протективен ефект при носителите на FV Leiden и Factor II (G20210A) Метилентетрахидрофолат редуктазата (MTHFR) - е ензим, който катализира превръщането на хомоцистеина в метионин посредством ремeтилиране. Мутации в гена, кодиращ MTHFR предизвикват промени в ензима, със или без хиперхомоцистеинемия. Най-разпространената мутация е С677Т, която води до термолабилна форма на ензима с понижаване на активността му. При хомозиготно носителство С677Т в 70% от случаите се наблюдава намалена ензимна активност и около два пъти по-високи нива на хомоцистеин. Хетерозиготните носители само на мутацията С677Т нямат хиперхомоцистеинемия и клинична изява. Друга мутация в гена за MTHFR е А1298С и засяга регулаторния, а не каталитичния домейн на ензима. Тя има алелна честотата 33%, като хомозиготните носители достигат 9 %. При самостоятелното хетерозиготно или хомозиготно носителство на А1298С алела не се наблюдава хиперхомоцистеинемия и съответно няма клинична изява. Клинично значение има комбинираното наличие на хетерозиготно носителство и на двата генетични дефекта – MTHFR С677Т и MTHFR А1298С, което се наблюдава при 15-20 % от случаите. При тези пациенти има повишени плазмени концентрации на хомоцистеин. Factor XIII c.103G>T - Мутация в гена на фактор XIII , водеща до аминокиселинна замяна p.V34L. Често срещан полиморфизъм Val към Leu на позиция 34 в субединицата FXIII A се изследва като детерминанта на риска от тромбоза. Наличието на L вариант е предпоставка за значителен протективен ефект за венозен тромбоемболизъм. PAI-1 - инхибира активаторите на плазминогена, с което играе важна роля в регулирането на фибринолизата. Различните варианти на гена 4G/5G за PAI-1 са свързани с повишена концентрация на инхибитора в плазмата. Това води до понижена фибринолитична активност и способства за възникването на тромбози.Фибринолитичният процес е последната стъпка на хемостазата, която позволява отстраняване на съсирека, след като стената на кръвоносния съд е възстановена. Последните проучвания показват силна връзка между високите нива на PAI-1 в плазмата на хора на средна възраст и повишения риск от инфаркт на миокарда. При млади мъже повишената активност на PAI-1 влияе върху честотата на сърдечна исхемия.