Lupus Anticoagulants (LA)

LA са антитела срещу отрицателно заредени фосфолипиди или комплекси фосфолипиди с бета-2-гликопротеин 1 или фактори на кръвосасирването като протромбин. Те възникват при различни клинични заболявания, особено при автоимунни заболявания, и сега се считат за значителен рисков фактор при пациенти с иначе необяснима тромбоза, и често присъстват при жени, страдащи от рекурентни спонтанни аборти. LA традиционно се откриват с помощта на тестове за кръвосъсирване, реагиращи на фосфолипиди, като например активирано парциално тромбопластиново време (APTT), каолиново време на съсирване (kaolin clotting time, КСТ) и DRVT2, където те имат ефект на антикоагулант. Времето за DRW за първи път доби популярност след публикацията от Thiagarajan et al. през 1986 г.6. Този метод се стандартизира и опрости'. Според Petri® et al. тромбозата при пациенти със системен лупус еритематозус (SLE) е по-тясно сворзана с LA, които се откриват с DRVVT, отколкото с антикардиолипинови антитела, регистрирани от ензимно-сворзани имуносорбентни анализи (enzyme linked immunosorbent assays, ELISA). Наскоро това наблюдение бе допълнено от Galli и Bevers, които демонстрираха, че подтипт LA с най-голямо въздействие върху DRWT тестовете е бета-2-гликопротеин 1, зависим и различен от подтипа LA, изискващи протромбин, които разполагат с по-траен ефект в КСТ тестовете.