Инсулиноподобен растежен фактор 1, Соматомедин-С

Инсулиновидният растежен фактор-I (IGF - 1, наричан още Соматомедин-С) е мономерен пептид, който стимулира растежните и пролиферативните процеси, участва в клетъчната диференциация и апоптоза. Циркулира, свързан с протеини, основно – IGFBP-3. Серумната концентрация на IGF-I се повишава от главно от човешки растежен хормон (GH) и се понижава от недохранване. Анаболните и стимулиращи растежа ефекти, медиирани от IGF, включват клетъчна пролиферация и протеинов синтез. Основен източник на IGF-I е черният дроб, който е богат на GH рецептори, но и много други тъкани го синтезират и са чувствителни към му действието му - клетките в мускулите, костите, бъбреците, нервите, кожата и белите дробове. В допълнение на инсулиноподобните ефекти, IGF-I регулира растежа и развитието на клетките и синтеза на ДНК. IGF-I показва 45% хомоложност с инсулина и може да го измества от мембранните му рецептори. IGF-I се произвежда през целия живот. Най-високите темпове на производството на IGF-I са по време на пубертета, а най-ниски в ранна детска възраст и старост. Относителната стабилност на концентрациите на IGF-I в кръвта и слабо изразените циркадианни ритми, прави определянето на IGF-1 по-надежден показател от определянето на самия GH, чиито нива варират значително. IGF-I се използва и за контрол на терапията с GH, както и за провеждане на функционален тест с прилагане на GH. Понижени стойности се наблюдават при дефицит на GH (хипопитуитаризъм); Laron синдром - свързва се с високи нива на GH и ниски на IGF-I и IGFBP-3; лошо контролиран Диабет тип I; чернодробни заболявания; недохранване; малабсорбция; хипотироидизъм. Повишени стойности се наблюдават при акромегалия и деца с гигантизъм; през пубертета (до 4-5 пъти над концентрация за възрастни); през бременността. Високи нива на IGF-1 се свързват с повишен риск при ракови заболявания, например карцином на простатата.