ECP (Eosinophil cationic protein)

22,00 

Синоними

ECP, Еозинофил катионен протеин

Клинични показания

Еозинофилният катионен протеин (ECP) се използва в клиничната практика като маркер за активност на еозинофилното възпаление. Основните показания включват бронхиална астма, атопичен дерматит, алергичен ринит и обструктивни бронхити при деца. Той е полезен за диференциална диагноза между алергични и неалергични заболявания, както и за проследяване на пациенти с бронхиална астма и атопичен дерматит. Освен това се използва за оценка на ефекта от противовъзпалителната терапия и за предсказване на обостряния и прогресия на алергичните заболявания.

Проба

Серум, 1 мл.

Обработка

След вземане на кръвта, пробата се изчаква да съсири на стайна температура поне 1 час, след което се извършва стандартно центрофугиране.

Стабилност на пробатa

Хладилник (2-8°С): 7 дни
Фризер (-20°С): 6 месеца (отделен серум)

Аналитичен метод

CLIA

Работи се

Резултати се получават до 5 работни дни след пристгане на пробата в цетнралата.

Измерителна единица

ng/mL

Референтен интервал

2,00 – 12,50 ng/mL

Акредитиран

не

Допълнителна информация
ECP е белтък, който се отделя от активирани еозинофилни гранулоцити и има силно цитотоксично действие, свързано с увреждане на клетъчните мембрани. Концентрацията му в серума отразява степента на активиране на еозинофилите и корелира с тежестта на атопичните заболявания. Поради краткия си полуживот (около 65 минути), ECP дава информация за текущата активност на възпалителния процес. Повишените стойности показват активно възпаление, докато понижаването им е свързано с клинично подобрение и ефективен терапевтичен контрол. ECP винаги се интерпретира заедно с клиничната картина и други лабораторни показатели.