Измерването на въглехидратния антиген CA 19 9, се използва за подпомагане на диагностиката, прогнозата и лечението на рак на панкреаса и други видове рак на стомашночревния тракт. CA 19 9 (сиалилиран Lewis (a) антиген) принадлежи към голямото семейство муцинозни маркери. Обикновено присъства в малки количества в серума като богат на въглехидрати гликопротеин, свързан предимно с муцин.1 Повишени концентрации са установени при редица физиологични и клинични състояния. Що се отнася до злокачествените заболявания, повишени нива на CA 19 9 са докладвани при множество видове рак, като рак на панкреаса, колоректален рак, рак на стомаха, хепатоцелуларен рак и хепатобилиарен рак. Доброкачествените заболявания, свързани с повишени серумни нива на CA19 9, включват остър и хроничен панкреатит, чернодробна цироза, холангит и обструктивна жълтеница. Общият механизъм, който е в основата на повишенията при немалигнени състояния, може да включва възпалителна хиперсекреция от епителните клетки или изтичане на жлъчни муцини, носещи епитопа на СА 19 9, в серума. Важно е да се отбележи, че приблизително 6 % от кавказкото население и около 22 % от некавказкото население принадлежат към кръвна група Lewis (a-/b-), при която липсва антигенната детерминанта CA 19 9 и поради това не се отделя CA 19 9 дори при наличие на злокачествено заболяване. С оглед на горните констатации CA 19 9 не е полезен за скрининг за злокачествени заболявания при безсимптомни лица. CA 19 9 може да се използва като серумен маркер за измерване на тежестта на заболяването и прогнозата на рака на панкреаса, за потенциално насочване на решенията за лечение и за проследяване на лечението и хода на заболяването. CA 19 9 е доказал клиничната си полезност при диагностицирането, прогнозата и наблюдението на хепатобилиарните ракови заболявания, включително холангиокарцином. При колоректалния рак CA 19 9 се описва като възможен нов маркер за следоперативно проследяване на заболяването в комбинация с карциноембрионалния антиген (CEA).