MAТ, aTPO-Ab, анти ТРО

Тиреоид специфичната пероксидаза (ТРО) e ензим с молекулна маса приблизително 100 кDa, се синтезира в ендоплазмения ретикулум, претърпява ядрено гликозилиране, преди да се транспортира до плазмената мембрана на тироцитите. В синергия с тиреоглобулин (Tg), този ензим има важна функция в йодирането на L тирозина и химическото свързване на получения моно и ди йод-тирозин за образуването на тиреоидните хормони Т4, Т3, и rT3. ТРО е потенциален автоантиген. Повишени серумни титри на антитела към ТРО са открити в няколко форми на автоимунен тиреоидит. ТРО е идентифициран като каузативен антиген през 1985 г., когато проучванията са показали, че човешки антисеруми, взаимодействащи с "микрозомален антиген", преципитиран ТРО, получен от щитовидна тъкан с болест на Graves. Клинично двата термина анти ТРО и микрозомално антитялото могат да се използват като синоним; има различия обаче по отношение на методите на тестване. Високи титри на анти ТРО се срещат при до 90 % от пациентите с хроничен тиреоидит на Hashimoto. При болест на Graves, 70 % от пациентите имат повишен титър. Въпреки че чувствителността на процедурата може да се увеличи чрез едновременното определяне и на други тиреоидни антитела (анти Tg, TSH рецептор антитяло - TRAb), негативната констатация не изключва възможността за автоимунно заболяване. Концентрацията на антителата не корелира с клиничната активност на заболяването. Първоначално повишени титри могат да станат отрицателни след дълги периоди на заболяване или по време на ремисия. Ако се появят антитела отново след ремисия, тогава има вероятност за рецидив. Тестовете за микрозомално антитяло използват непречистени микрозоми като препарат на антиген, докато анти ТРО тестовете използват пречистена пероксидаза. Двете процедури са със клинична чувствителност, но анти TPO тестовете са с по-висока клинична специфичност от поради повисокото качество на използвания антиген. В теста Elecsys Anti TPO се използват рекомбинантен антиген и поликлонални анти TPO антитела.