Анти TPO антитела (MАТ)

18,00 лв.

Анти TPO антитела (MАТ)

18,00 лв.

Синоними

MAТ, aTPO-Ab, анти ТРО

Клинични показания

Тиреоид специфичната пероксидаза (ТРО) e ензим с молекулна маса приблизително 100 кDa, се синтезира в ендоплазмения ретикулум, претърпява ядрено гликозилиране, преди да се транспортира до плазмената мембрана на тироцитите. В синергия с тиреоглобулин (Tg), този ензим има важна функция в йодирането на L тирозина и химическото свързване на получения моно и ди йод-тирозин за образуването на тиреоидните хормони Т4, Т3, и rT3. ТРО е потенциален автоантиген. Повишени серумни титри на антитела към ТРО са открити в няколко форми на автоимунен тиреоидит. ТРО е идентифициран като каузативен антиген през 1985 г., когато проучванията са показали, че човешки антисеруми, взаимодействащи с "микрозомален антиген", преципитиран ТРО, получен от щитовидна тъкан с болест на Graves. Клинично двата термина анти ТРО и микрозомално антитялото могат да се използват като синоним; има различия обаче по отношение на методите на тестване. Високи титри на анти ТРО се срещат при до 90 % от пациентите с хроничен тиреоидит на Hashimoto. При болест на Graves, 70 % от пациентите имат повишен титър. Въпреки че чувствителността на процедурата може да се увеличи чрез едновременното определяне и на други тиреоидни антитела (анти Tg, TSH рецептор антитяло - TRAb), негативната констатация не изключва възможността за автоимунно заболяване. Концентрацията на антителата не корелира с клиничната активност на заболяването. Първоначално повишени титри могат да станат отрицателни след дълги периоди на заболяване или по време на ремисия. Ако се появят антитела отново след ремисия, тогава има вероятност за рецидив. Тестовете за микрозомално антитяло използват непречистени микрозоми като препарат на антиген, докато анти ТРО тестовете използват пречистена пероксидаза. Двете процедури са със клинична чувствителност, но анти TPO тестовете са с по-висока клинична специфичност от поради повисокото качество на използвания антиген. В теста Elecsys Anti TPO се използват рекомбинантен антиген и поликлонални анти TPO антитела.

Проба

Серум, Плазма (Li хепарин); 6 (+194) µl

Обработка

Стандартна

Стабилност на пробатa

Стайна (15-25°С): 8 дни
Хладилник (2-8°С): 8 дни
Фризер ((-15)–(-25)°С): 24 месеца (отделен серум или плазма)

Аналитичен метод

ECL; Област на измерване (LLQ – ULCC): 15 - 600 IU/ml

Работи се

Ежедневно

Измерителна единица

IU/mL

Референтен интервал

Мъже/Жени: 0 - 34 IU/ml

Акредитиран

Да

В сила от

10/07/2023

Допълнителна информация
При пациенти, които са на биотиново лечение (> 5 mg/ден) не трябва да се провежда изследването поне 8 часа след последният прием на биотин.
Тъй като тестът съдържа моноклонални миши антитела, при пациенти, третирани с такива антитела могат да се получат отклонения. В редки случаи резултатът може да бъде повлиян от високо титър на антитела срещу стрептавидин.
Високи анти-TPO се срещат при 90 % от пациентите с хроничен тиреоидит на Hashimoto и при 70% с болестта на Graves.
Отрицателният резултат не изключва наличието на автоимунно заболяване.
Нивото на антителата не корелира с клиничната активност на заболяването. Първоначално високи стойности, могат да се понижат , при пролонгирано протичане и при ремисия. Антителата могат да се появят отново след ремисия.
Високи стойности на Anti-TPО се наблюдава при пациенти с HLA-DR3 или DR5.