Бъбречен „камък“, Renal stones, concrement, urinary stones, Calculus

Наличието на конкремент (камък) в човешкото тяло е винаги проява на патологичен процес. Конкременти могат да се образуват в бъбрека, в пикочните пътища, в пикочния мехур, в жлъчния мехур и жлъчните пътища, в слюнчените канали и другаде. Химическият им състав може да се установи и от него зависи диагностиката и поведението при лечение. Най-често за анализ попадат бъбречни камъни. Уролитиазата е често срещано заболяване в медицинската практика. Мъжете боледуват по-често от жените. Бъбречните камъни могат да бъдат моно-, дву- и поликомпонентни. В повечето случаи съдържат трудно разтворими калциеви соли – оксалат, фосфат и/или пикочна киселина, амониево-магнезиев фосфат и др. Жлъчните камъни също имат разнообразен състав – могат да съдържат холестерол, жлъчни киселини, билирубинови деривати и др. Образуването на бъбречни конкременти, освен при бъбречни заболявания се наблюдава и при: нарушения в калциево-фосфорния метаболизъм (хиперпаратиреоидизъм), млечно-алкален синдром, саркоидоза, анатомични особености на бъбреците и отделителната система, поликистоза на бъбреците, подагра, бъбречна тубулна ацидоза и др.